Spathiphyllum

Спатифилум

Описание:

Според изследвания на НАСА спатифилиумът е едно от десетте стайни растения, които намаляват концентрацията на вредни вещества като формалдехид, бензин и въглероден двуокис от въздуха. Родината на Бялото фламинго са влажните тропически гори на Централна и Южна Америка. Познати са 36 вида. Най-известни декоративни видове са S. Cannifolium, S. Floribundum, S. Heliconiifolium, S. Wallisii. Листата са лъскави, тъмнозелени и с изпъкнала средна жилка. Съцветията са във вид на бял цилиндър от ароматни цветчета, обгърнат от бял прицветник. Цъвти през пролетта, но понякога и през есента. Цветът е траен - до няколко седмици. Впечатление правят тъмнозелените лъскави листа с изпъкнала средна жилка. 

Грижи:

Спатифилумът изисква топлина и влажен въздух, не понася добре течението.
Местоположението му може да бъде от светло, но защитено от преки слънчеви лъчи, до полусенчесто.
През цялата година се държи на стайна температура не по-ниска от 16 градуса.
През лятото почвата трябва да бъде умерено влажна, периодично да се пръска с вода. През зимата се полива с вода със стайна температура и по-умерено, а в периода на покой по-сухият въздух няма да му навреди. 

Размножаване:
Размножава се чрез деление или с резници откъм върха.

Dieffenbachia

Дифенбахия

Описание:

Дифенбахията е красиво растение, което достига до 2-3 метра височина, но при нормални стайни условия някои от долните листа окапват и започват да изглеждат не особено привлекателно. Това растение не е много лесно за отглеждане.
Трудно понася ниските зимни температури и сухия въздух. С времето и не дотам добрите грижи може да останат само горните листа. В такива сличаи отрежете стеблото, като оставите 15 см от него. Резника може да използвате за вкореняване на ново растение.
Големите и високо декоративни листа на растението го правят любимец на интериорните дизайнери.
Сокът на растението е отровен. Измивайте добре ръцете си, след като сте вземали резници.

Грижи:
Температура: Топло, защитено от течения помещение. Над 15° през зимата.
Поливане: Редовно от пролет до есен. На 2 седмици през зимата.
Влажност: Пулверизирайте редовно. Поставете на поставка с вода и камъчета през зимата. Бършете листата редовно.
Пресаждане: През пролетта всяка година.
Вредители: Червен акар и щитоносни въшки.
Място:
Умерено слънце през лятото и близо до прозорец през зимата. Не поставяйте зад завеси.
Размножаване:
Съществуват различн методи. Отрежете и посадете върха на растението. Използвайте хормон за вкореняване и поддържайте висока температура.
Част от стъблото с 2 или 3 листни възела засадето по същия начин.
Някои сортове пускат издънки от основата на стъблото. Отделете ги внимателно и засадете както резниците.

Омекване на стъблото - Загниването на стеблото се получава при преполиване и студ. Ако поражението е малко, изрежете и поръсете със счукани дървени въглища. Ако е значително, отрежете върха до здраво и се опитайте да го вкорените в топло помещение.

Schlumbergera

Коледниче

Описание:

Коледничето (Schlumbergera) е най-разпространеният кактус, макар че малцина знаят родството му с бодливите чеда на пустинята. Произхожда от влажните бразилски гори, където расте като епифит по стволовете и корените на дърветата. Цъфти в разгара на тропическото лято, който съвпада с най-лютата нашенска зима. И тъй като стайните растения не менят привичките си, тъкмо за коледните празници домовете ни грейват от неговите изобилни “многоетажни” цветове.

Поливане: 

Умерена нужда от вода

Местоположение: Частично слънце/полусянка

Условията, които коледничето изисква, са пълна противоположност на изискванията на “истинските” кактуси. На него му е нужна рохкава, хранителна почва, достатъчно голяма саксия, обилно поливане, редовно торене, пулверизиране и къпане, стайна температура и умерено слънчево греене. Тъй като да се осигурят тези условия е лесно, почти няма дом без коледарче.
Зиме и лете това цвете може да остане на едно и също място – светло, но без пряко слънчево огряване. Ако имаме сенчеста тераса или градина, лятото може да прекара и там, ще му се отрази добре. Полива се редовно и обилно от пролетта до есента. Всеки месец се подхранва с добре прегорял оборски тор и суперфосфат. В края на септември-октомври поливането се намалява, защото, за да заложи пъпки, цветето трябва малко да “отдъхне”. Тогава на него му трябва светлина и сравнително ниска температура - около15 градуса. След появата на пъпките поливането се възобновява.
Много често при идеални грижи пъпките окапват. За да не стане това, много е важно саксията с напъпилото коледниче да не се мести и върти.
Цъфтежът трае обикновено около месец. Ако пренесем прашец от едно растение на друго, ще се завържат плодове, които ще украсяват коледарчето повече от година. Те са яркорозови и твърде ефектни.
След като прецъфти, коледничето пак се нуждае от почивка. Поливането се намалява. Този период е най-благоприятен за пресаждането, за да успеят след това да се развият и напълно да узреят новите”листенца”, които ще цъфнат следващата Коледа. Саксията трябва да е достатъчно голяма, за да побере корените, но да не е прекалено дълбока.
Размножаването става много лесно с вкореняване на отделни членчета. Това може да стане по всяко време на годината направо в почвата.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но без пряко слънце.
Вода: Редовно умерено поливане.
Влажност на въздуха: Сравнително висока.
Подхранване: Веднъж месечно през пролетта и лятото.

Kalanchoe

Каланхое

 

Описание: 
Каланхое, или още бриофилиум, е красиво стайно растение. Идва от тропиците на Африка, от вътрешността на остров Мадагаскар, от териториите на Южна Америка и Азия. Наричат го също „дървото на Гьоте“, тъй като философът е изследвал подробно лечебните и днес утвърдени в алтернативната медицина лечебни свойства на растението.
На височина каланхоето не надвишава 40-50см. Има плътни, тъмнозелени листа и красиви малки цветчета. Цъфти през пролетта в пъстри цветове – оранжево, жълто, червено, розово. Среща се и в бяло. С правилните грижи може да накарате растението да дава цвят целогодишно. Някои градинари го отглеждат и на открито.
Грижи:
Светлина.
Каланхоето е светлолюбиво растение, затова е желателно да му осигурявате около 8 часа светлина дневно. Но тъй като е и растение на късия ден, то може да издържа и на по-сенчести места, само че няма да цъфти толкова обилно.
Температура.
Каланхоето обича да му е топло. Хубаво е температурите да не падат по 17-20 градуса. Предпочита по-влажен климат, но вирее и на умерен.
Поливане:
Цветето иска умерено поливане през периода на цъфтеж, а зимата – по-редуцирано. Имайте предвид, че ако го преполеете, листата му ще окапят.
Почва и торене.
Каланхоето не е капризно растение, затова го устройва обикновена почвена смес. Желателно е да се тори около 3 пъти месечно с минерални торове, тъй като понякога страда от недостиг на микроелементи като цинк или калций. За да расте здраво, можете също да подхранвате почвата с черупки от яйце или като поливате растението с малко прясно мляко. След появата на цветни пъпки е добре да спрете торенето.
Засаждане, размножаване, пресаждане.
Ако сте решили да си отгледате каланхое от семе, имайте предвид, че семената са много дребни. Слагат се на повърхността на почвата и леко се напръскват с вода. Каланхоете се размножава с помощта на резници или семена, но навън трябва да е сравнително топло. Растението се пресажда на пролет.
Други:
Кореновата система на каланхоете не е особено развита, затова може да го отглеждате и в по-малки саксии. Устойчиво е на заболявания и вредители. Оглеждайте се за трипси, гъбични инфекции, гъсеници. Проблеми може да има и с недостиг на минерали.
 

Areca Palm

Палма Арека (стайна)

 

Описание:

Това е една от най-разпространените палми. Спада към семейството на кокосовите, но на външен вид се различава от тях.
Листата на младото растение са слаби и редки, но с времето стават пищни и красиви. Те израстват в снопчета. Типичен за този вид е стволът, който наподобява този на бамбука.

Грижи:

Почвата трябва да е постоянно влажна, а водата да е със стайна температура. Хладната вода предизвиква у растението шок.За да не загниват корените, в почвата трябва да има пясък, за дренаж.

Място:

Растението изисква топло и светло място, но защитено от преките слънчеви лъчи. Ако листата започнат да прогарят, това означава, че растението трябва да се премести на място с по-малко светлина.

Cyclamen persicum

Циклама

Описание:

Цикламата е известна със своята красота. Съществуват близо 15 разновидности. В родината си - Мала Азия, цикламата може да бъде открита в хладни, сенчести местности. 

Грижи:

Полива се внимателно, и само в подложката на саксията. Aко се полива директно, в месестите дръжки се задържа вода и растението загнива.
Самата саксия се запълва до половината с дребни камъчета, за да се образува дренажен слой.
Тори се с тор, съдържащ фосфор, от октомври до април, когато е активният период на растението. В останалото време само се полива, но умерено.
Добре е да се отстраняват изсъхналите цветове и пожълтелите листа, като внимателно се издърпват. 

Място:
В домашни условия цикламата обича умерените температури - между 12 и 15 градуса. Температурата е от решаващо значение за съдбата на растението.
Относителната влажност на въздуха в помещението трябва да е над 50 %.
Размножаване:
Това не е лека задача, и като цяло се прави трудно.
Когато растението спре да цъфти и листата започнат да пожълтяват, спрете да поливате и дръжте цикламата на хладно, далече от пряка слънчева светлина. Когато листата лесно започнат да се откъсват от грудката, можете да я пресадите в равни части перлит и обеззаразена пръст за стайни растения, така че близо 1/3 от нея да остане на повърхността.
Има възможност, цикламата да се захване от семена, които са подложени на луминисцентно осветление минимум 15 - 16 часа на ден. Посяти през зимата, семената дават цвят след около година. 
Съвет:
Когато купувате циклама, гледайте тя да има повече пъпки, отколкото цъфнали цветове.

Campanula

Кампанула

 

 

Описание:

Камбанка е красиво и нежно цвете – истинско бижу за вашата градина. Не е капризно и се отглежда лесно, а в замяна на вашите грижи ще ви се отблагодари с богат цъфтеж.

Какво не знаете за цветето камбанка?

Камбанка е красиво цвете, което произлиза от скалистите местности на Северна Италия. Наричат го още „Кампанула“ и „Витлеемска звезда“. Съществуват над 300 вида от това цветно бижу за градината, като някои от тях за едногодишни и двугодишни, а други – многогодишни. Подходящо е за отглеждане в сандъче на балкона, в саксия у дома, като допълнение към алпинеум или леха, като бордюрно растение, но най-красиво стои във висящи кошници на терасата.

По-разпространените видове достигат на височина около 15-20см, но има и такива, които стигат метър. Камбанката има крехко стъбло и лесно се чупи, затова трябва да сте много нежни към нея. Формата на цветчетата зависи от вида, който сте си взели. 

Най-разпространените са Кампанула изофила (при която белите сортове наричат девойка, а сините – момък), Кампанула пирамидалис (достига височина от 1 метър), Кампанула медиум (с цветчета във формата на чашка), Кампанула американа (която има нетипична форма).

Камбанката цъфти от пролетта и до късно лято в бели, сини, лилави и розови цветове.

Грижи за камбанката

Градинарите определят камбанката за непретенциозно и лесно за отглеждане цвете. Ето какви грижи трябва да полагате, за да цъфти здраво и красиво:

Светлина
Кампанулата обича да е на светло, но предпочита непряка слънчева светлина.

Температура
Камбанката предпочита умерено топли места. Лятото трябва да е на някое по-прохладно място, защото температури над 30 градуса могат да са пагубни за нея. Зимата не издържа на минусови температури, затова ако искате да го съхраните за догодина, трябва да го приберете на закрито.

Поливане:
През лятото трябва да поливате растението редовно, като внимавайте за задържане на вода, защото корените могат да загният. Зимата поливането се редуцира.

Почва
Камбанката иска песъчлива почва с умерено количество хранителни вещества. Тори се 1-2 пъти месечно.

Размножаване:
Камбанка може да си размножите с помощта на семена, резници или чрез делене (но само за многогодишните видове).

Други:
Преглеждайте редовно за прецъфтели цветове, които да махате, за да предизвикате по-обилен цъфтеж. Оглеждайте се за вредители – акари, листни въшки и плужеци са сред най-разпространените. През есента подрязвайте двугодишните и многогодишните видове.

Phalaenopsis

Орхидея (Phalaenopsis )

Описание:

Една от най-разпространените орхидеи за отглеждане в домашни условия. Има късо стебло с няколко тъмно зелени кожести листа разположени в розетка. Цъфти с едно или две цветни стъбла, върху които са разположени цветовете. Най-разпространени са розово и бяло цифтящите видове, но има и такива е жълт, оранжев, червен и виолетов цвят.

Грижи:Почва: В почвата за орхидеите (купувайте готови смески) преобладават мъховете и натрошените борови кори, което позволява добро отцеждане и аериране. На дъното на саксията можете да насипете малки камъчета, които също ще помогнат срещу загниването на корените.

Поливане:

За поливането на растението се използва мека, отлежала вода (може и дъждовна). През топлите месеци се извършва на 2 - 3 дни, а през зимата - през 2 седмици. През лятото е особено важно сутрешното опръскване на листата. По принцип всички орхидеи имат нужда от висока влажност на въздуха (около 85%). В случай, че орхидеята се гледа във висящо кошче, за да я полеете, трябва да потопите целия съд в леген с вода и да го държите в него, докато по повърхността престанат да излизат мехурчета. Преди всяко следващо поливане, горният слой пръст трябва да е изсъхнал напълно.

Подхранване:

Става по време на поливането. Разтворете течен тор в съотношение 1/2 от предписаното на опаковката и поливайте с получения разтвор.

Място:Обича светло място без пряко слънце през летните месеци. Може да получи изгаряния по листата. За да се стимулира цъфтежа е добре да се намали поливането и температурата през зимните месеци.

Най - добре феланопсисът и вандата ще се чувстват в парник. Има нужда от висока влажност на въздуха (около 85%) и температура около 20° C.

Размножаване:Трудно може да бъде размножавана в домашни условия от любители.

Пресаждане:

само ако саксията стане прекалено тясна.

Съвет:

Образува полупрозрачни, стърчащи във въздуха корени. Когато връхчетата им са светлозелени, това е знак, че растението е във фаза на бърз растеж, а когато посребреят - че растението си почива или има нужда от поливане ( зависи от сезона ).
Не отрязвайте цветоносните стъбла след като прецъфти. Възможно е по тях по-късно да избият нови пъпки и пак да цъфне.

Hyacinthus

Зюмбюл

Описание:

Наречен е на името на прекрасния юноша Хиацинт от гръцката митология.
Цветовете - от 4 до 12 са събрани в рехаво гроздовидно съцветие с характерна ясно синя багра и специфичен, силен аромат. Цъфти през април.
Hyacinthus orientalis - холандски зюмбюл, сем. Liliaceae
С това име се обединяват голям брой вариетети, с различни по устройство и окраска цветове, произлезли от стария вид в Холандия. Всички те имат топчеста луковица, от която излиза цветоносно стъбло, високо 20 - 30 см, завършващо със съцветие от 5 до 35 цветчета, различно обагрени.
Грижи:

Растенията виреят добре на лека, песъчлива почва, торена с угнил животински тор и на слънчево и проветриво място. В тежките и влажни почви луковицата загнива. У нас се отглежда предимно в саксии. Цветето изисква слънчево място, обикновено до прозореца. Необходима му е добра влажност на въздуха, температура до 15 градуса.

Място:

Родината му е Източното Средиземноморие и Средна Азия.
У нас се отглежда в дворовете и някои подобрени сортове достигат 30 см височина

Размножаване Ако го засаждате сами, се подлага на форсиране, като първите два месеца го държите на тъмно и по-хладно - около 6 - 8 градуса, докато покара стъбло 5 - 6 см, после - за около 10 дни пак на тъмно, но при 20 - 25 градуса, докато стане 7 - 8 см и се покаже съцветието. След това се поставя до прозореца, полива се редовно с вода, престояла поне 24 часа и се оросява внимателно, като се следи да не остава вода по съцветието. За много кратко време ще ви зарадва със своите нежни и ароматни цветове, които издържат до 3 - 4 седмици. Хубаво е всяка година да засаждате нова луковичка за форсирано отглеждане.
Зюмбюл може да се форсира и в съд с вода, например в стъклена ваза. Необходимо е да се подменя водата на всеки 15 - 20 дни, а за да не загният корените, се слагат късчета дървени въглища. До образуване на корените, луковицата се държи на тъмно, след това - на прозореца.
След като прецъфти, поливането силно се намалява и листата като пожълтеят и засъхнат се отрязват, а луковицата се изважда от саксията, просушава се на слънце за 1-2 часа, почиства се от коренчетата и земята и се съхранява на сухо и проветриво място 1-2 месеца при около 25 градуса, а после – при около 15-17 градуса. Ако го отглеждате в градината, луковиците се изваждат през юни-юли.

Schéfflera

Шефлера

 

Описание:

Родината на шефлерата е Австралия. Тя е непретензиозно растение със специфични листа, които са неин отличителен знак. Те имат формата на длан и са с 5 - 9 клона.
По - често се гледа като висок храст, с едно стъбло. Ако се подреже, по принцип може да се разклони.

Грижи:

Нуждае се от средно количество светлина. Температурата на водата, с която се полива, трябва да е със стайна температура. Преди да полеете за пореден път, горният слой на почвата трябва да е изсъхнал. Торете шафлерата на всеки две седмици с течен тор.

Място:

Обича по - хладните помещения, с идеална температура 18 градуса. Идеална е за влажни помещение - кухня, баня.

Saintpaulia

Сенполия

 

Описание:

Сенполия, още известна като африканска теменужка е едно от най-разпространените цветя за дома днес. Тя е много популярна, защото е малка, красива и цъфти целогодишно.
Цветовете са деликатни и във всевъзможни форми и цветове. Варират от бяло, розово, пурпурно до синьо и виолетово. Напоследък има цъфящи с два цвята и такива с различни цветове на едно растение.
Листата са мъхести и нежни, като могат да бъдат опръскани с бели петънца по края, кичести или прости.

Грижи:

Температура около 20 градуса.
Да се полива с мека вода, според сезона, като се поддържа умерена влага.
Тори се всяка седмица, през зимата на 3-4 седмици.
Противопоказно е да се пръска с вода, защото по листата се образуват кафяви петна.

Място:

Полусенчесто място без пряко слънце.
Близо до прозорец през зимата, при температура около 20 градуса.

Rosaceae

Минироза

Описание:

Принадлежи към семейство Розоцветни - Rosaceae. Произход: Китай. Мини-розата цъфти от март до септември, а при оптимални условия – през цялата година на всеки 8 седмици. Растението достига височина до 30 cm. Прецъфтелите цветове се отрязват до първия петолистник.

Грижи:

След периода на покой – март – растението се подрязва на половината на височината му, като се режат младите клонки, а се оставят най-силните. След това се пресажда. В периода на растеж, ако не се образуват пъпки и новите клонки се издължават прекалено и не се облистват достатъчно, те трябва да се прещипват. Обича проветриво място, но без студени въздушни течения. Добре е лятото да се изнася навън. Подходящо е много светло място, добре е пряка слънчева светлина, но само сутрин. Температура: хладно, до умерена температура – зимата от – 3oC - 10oC, лятото ot – 14oC - 20oC. Растението зимува на студено (около 5оC), като трябва да се пази от измръзване. Внася се на по-топло (около 13оC) февруари. Има нужда от постепенна аклиматизация! Поливане: лятото – обилно – с топла до хладка вода, зимата се намалява много – със студена вода. Пръскане: обилно; добре е и ежеседмично да се прави топъл душ. Висока въздушна влажност. Торене: пролет, лято – на 2 седмици. Пресаждане: ежегодно – пролет, преди началото на растежа – в съвсем малко по-голяма саксия. Добър дренаж.

Пресаждане:

Пресаждането не бива да се прави повече от 2 – 3 пъти. След това растението трябва да се засади в градина за постоянно. Размножаване: връхни резници – в пръст – май, юни, юли.

Euphorbia pulcherrima

Коледна звезда

Описание:

Коледната звезда (Euphorbia pulcherima) е храст от семейството на млечките. Нейна родина е Мексико. Тя е традиционен коледен символ в Америка, Западна Европа, а от сравнително скоро време и у нас.
Ацтеките са я използвали като лечебно средство, както и за получаване на червена боя. Като декоративно саксийно растение Поинзецията е произведена за първи път в Америка и оттогава става популярна и обичана в целия християнски свят.
Поради големия интерес и търсене, цветарски компании в САЩ, Холандия и Германия непрекъснато работят върху нови селекции на растението. Освен класическите Червени в различните им нюанси, на пазара се предлагат Поинзеции с бели, жълти, розови и мраморни прицветници.
В българските цветарски магазини се внасят растения предимно от Холандия, които се купуват масово за коледна украса на домове, офиси и магазини.
Мнозина обаче изпитват истинско разочарование, след като веднъж поставена в домашни условия, Коледната звезда загива. Най – упоритите обаче съумяват да положат необходимите грижи, за да запазят “красавицата” и за следващия сезон.

Грижи:

Основното е да се има предвид, че Коледната звезда развива листна маса през лятото, когато деня е дълъг, а зацъфтява през зимата, когато деня е къс.
Коледната звезда се тори с комплексен тор през лятото всяка седмица, за да се развие листната маса и на всеки 14 дни, докато цъфти, като торта трябва да съдържа повече калий, за да се подпомогне формирането на цветове.
Растението има нужда от достатъчно светлина и температури 17- 21 С през нощта и 20 - 24 С- през деня в зависимост от сорта. Ако тези температури се поддържат докато Коледната звезда цъфти, се развиват по едри прицветници (истинските цветове са дребни и невзрачни, но са заградени от ярки прицветници, които си наричат "цветове"), но растенията изнежват и стават нетрайни.
Растението се полива само с вода със стайна температура, тогава, когато усетите с пръсти, че почвата е засъхнала. В никакъв случай не бива да се преполива.
По време на коледните празници поливайте с малко вода, като държите почвата постоянно влажна. През лятото може да се пръска с вода.

Място:

Трябва да се избягва пряката слънчева светлина в помещението, течение или близостта с отоплителни уреди. През лятото може да се изнесе на балкон, който не е ветровит.

 

Calathea

Калатея

Описание:

Калатеите се отглеждат заради нашарените им листа, но има и изключения. Calathea crocata има почти едноцветни листа и най-често се отглежда заради ярките си оранжеви цветове.
По – известни видове са C. picturata, C. rebrina, C.Maui Queen. Не всички калатеи имат обли листа, някои са остри като копие.

Грижи:

Температура: Средно топло, внезапни застудявания могат да увредят деликатните растения. Поддържайте минимална температура през зимата – 10 градуса за марантата, и 15 градуса за калатеята.
Вода: Поддържайте почвата влажна през цялото време, ограничете поливането през зимата. Използвайте мека чешмяна вода.
Влажност на въздуха: Пръскайте листата редовно. Оградете саксията с влажен торф.
Пресаждане:

Пресаждайте през пролетта всеки две години.

Място:

Частична сянка, на много силна светлина цветовете на растенията избледняват. Не излагайте на пряка слънчева светлина. През зимата дръжте цветята на осветено, но не много слънчево място.

Guzmania

Гузмания

Описание:

Родът включва около 160 вида.
Достига до 45 – 50 см. височина. Листата и са твърди, жилави, във формата на меч и растат близо до земята. Прицветниците са в жълто, зелено, пурпурно. Цветовете са бели или жълти.
За разлика от другите бромелиеви (ананасови), гуцманията няма бодли, което я прави желано стайно растение. Подходяща е и за градината.Тя е много атрактивна, тъй като цъфти дълго време – близо половин година.

Грижи:

Поставете растението далече от директна слънчева светлина. Най- доброто място в градината е влажно и полусенчесто. Ако решите да я гледате вкъщи, тя се нуждае от 12 до 18 часа светлина на ден.

Местоположение:

Родината и е от Централна Америка до Еквадор и Боливия. Гуцманията най – добре вирее в субтропическите и тропическите райони. Растенията имат нужда от висока температура и сравнително висока влажност на въздуха.

Размножаване:

За да размножите гуцманията, изчакайте докато мине цъфтежа, отстранете малките издънки и ги засадете. Ако контейнерът е по – малък, това ще стимулира цъфтежа.