Hydrangea

Хортензия

Описание:

Хортензията е листопаден храст, който цъфти през май и юли в бяло, розово, синьо, лилаво. Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80 см. и ширина - 1,80 - 2,40 см.
Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни. 
По - старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора.

Грижи:

Хортензията не обича изисква много грижи. 
Тя понася силно слънце до частична сянка.
Най - добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5. 
Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата.
Растението спи зимен сън и задължително се вкарва на закрито. През пролетта сутрешните студове лесно могат да унищожат цветните пъпки. Температурата в помещението не трябва да е под 10 градуса. Поливайте оскъдно. 

Размножаване:

Пресадете хортензията през пролетта. В началото поливайте всеки ден.

Съвет:

Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.

Ficus Benjamina

Фикус Бенджамин

 

Описание:

Най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините.
Бенджамина е расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стране е типично домашно растение, но в топли места се развива отлично и навън. Може да порастне доста голямо ако му се осигури подходяща саксия. Необходим е добър дренаж.
Може да расте заедно с други растения в една саксия, който покриват почвата, когато той израсте нагоре и долните листа опадат.
Най популярни са сортовете:
Бенджамин Golden King - с обагрени с жълто по краищата листа.
Бенджамин Midnight Lady - с тъмно зелени листа.
Бенджамин Naomi - с тъмно зелени листа накъдрени по краищата листа.
Бенджамин Samantha - с тъмно зелени листа и светло зелени ръбове на листата.
Бенджамин Starlight - с обагрени с бяло по краищата листа.

Грижи:

Поливане: Поливайте само когато горната почва е суха на пипане. Ако Бенджамина е в саксия в дома, трябва да повишите влажността на въздуха през зимата. Лесен начин, който не е най-добрия, е да поставите съд с вода на радиаторите и често да улверизирате листата с хладка вода. Най-доброто решение за случая е да поставите саксията върху подложка пълна с камъчета и вода. По този начин водата се изпарява и листата поемат от влагата. Внимавайте саксията да лежи на камъчетата, я не в водата, защото рискувате да загният корените.
Пресаждане: Сменяте саксията само когато корените се подават на повърхността и се постарайте да не ги разчупите по време на процедурата. Ако растението или саксията са прекалено големи, просто сменето почвата на повърхостта, за да добавите нови хранителни вещества. Те ще проникнат надули при поливанията.
Торене: Използвайте течен тор през пролетта и лятото до Септември и Октомври, приблизително на 15 дни, или според инструкциите на опаковката. Бенджамина също се нуждае от допълнително желязо за да подържа своя жив зелен цвят, затова добавете желязо на таблетки или с течния тор.
Запомнете, че преторяването не винаги води до добро.
Ако листата пожълтеят или се появят жълти петна, това може да означава липса на желязо. Ако симптомите са масови, опръсквайте листата с вода с добавен течен тор богат на зелязо.
Подрязване: През пролетта ще забележите много нови върхове. Отстранете тези, които изглеждат слаби или имат позълтели листа. Така растението ще съсредоточи силите си за здравите клонки.
Ще забележите бяла течност на отчупеното място. Това е каучуков сок от растението, който може да предизвика дразнене на кожата при някой хора. Не го пипайте или ако случайно се изцапате измиите добре под течаща вода.
Ако през зимата растението е изгубило доста от долните листа и расте само нагоре, подрежете върховете и така ще предизвикате по силно разклоняване и растеж на долните клонки.

Място:

Бенджамина се нуждае от много светлина. Поставете на добре осветено място, но избягвайте директно слънце. През лятото може да поставите на балкона, като отначало предпазвате от силното обедно слънце за да на изгорят листата от слънцето.
Както всички растения и фикуса се мъчи да се обърне към слънцето, за да предотвратите изкривяване обръщайте на 45° всеки път когато поливате.
Много е чуствителен на промяна на условията на гледане, така че при всяко местене или намаляване на светлината може да очаквате пожълтяване и опадане на листата. Също може да забави растежа си.

Размножаване:

Чрез връхни резници, семена и въздушни отводи.
В домашни условия чрез резници, поставени в вода. За да пусне по бързо корени, поставете в водата веднага след отрязването, преди да е засъхнал лепкавият сок, който потича след отстраняването от майчиното растение. 

Съвет:

Почиствайте листата на водна баня като покриете саксията с найлон. Може да ползвате мека къпра или гъба за целта. Ако го правите често ще имате растение с блестящи листа без да ползвате спрей за полиране на листата, който е вреден за растението понеже блокира малките дупчици по листата, през които растението диша.

Anthurium

Антуриум 

 Описание:

Антуриумът се отглежда предимно за направата на букети, но често се отглежда и като стайно растение. Понякога той се чувства по – добре в домашни условия, отколкото в оранжерия. Така той може да цъфти целогодишно. Отделните цветове издържат около 3-4 седмици.
Родът включва повече от 800 видов епитафни растения и лияни, разпространени в тропическите райони на Америка.
Родината на растението е Югозападна Колумбия и Северозападен Еквадор, където растението расте във високите влажни субтропични гори.
В превод от гръцки името на растението означава “цвете – храст”.
Това е епитафно растение с късо стебло и многочислени корени. Листата са продълговати, във формата на сърце, дълги до 25 см. Цветовете са силно декоративни, приличат на широко сърце, ярко червени или бели, по – рядко - розови. Плодовете имат ярко оранжев цвят. 

Грижи:

Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 15° С.
Поливане: Полива се с възможно най – мека (дъждовна) вода. Както азалията и въобще блатистите растения, антуриумът има нужда от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата, а която го поливате, съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Поливайте повече пролетта и лятото, а през зимата – умерено.
Подхранване: Веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се добавя течен тор към водата.
Почва: Най – добре антуриумът расте в груба, хумусна почва, която пропуска добре водата.
Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх.
Влажност: Обича високата влажност на въздуха.Често трябва да се пръскат листата.

Място:

Светлина: Антуриумът обича светлите места, не обича пряката слънчева светлина. 

Размножаване:

По - лесно е да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, който почти винаги се вкореняват. Още по удобен е метода с въздушни отводи, където на стъблото бързо се образуват нови корени. 

Lilium

Лилиум

Описание:

Днес са известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември.

Грижи:

Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж. Не бива да се прекалява, но и не трябва да се пропуска. Торенето е два пъти годишно - през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки.

Място:

Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж. Не бива да се прекалява, но и не трябва да се пропуска. Торенето е два пъти годишно - през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки.

Размножаване:

Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или наесен - през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е и да прибавите чернозем, примесен с листа. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.

Zantedeschia aethiopica

Кала

Описание:

Това многогодишно растение е по – известно като кала.
Цветовете варират от розово, бледо кремаво, телесен цвят, пурпурно, жълто и оранжево.
Белите кали са много популярни заради тяхната изваяна елегантна форма.
Калата цъфти около 2 седмици.
Венчелистчетата са месести и лесно раними, затова трябва да се внимава, когато се цветята се транспортират или аранжират.
Това е старомодно, но много благодатно за отглеждане градинско цвете. Zantedeschia е кръстена на професор Zantedeschi, италиански физик и ботаник, а името аethiopica не е свързано директно с африканската държава. В стария свят с името Етиопия са се обозначавали южен Египет и Либия. Въпреки че калата на латински се нарича лилия, тя не е от този род. По – скоро се свързва с лилията като символ на чистота и изящество. Не случайно калата е много популярна като част от булченски букети.
Това е идеалното цвете за вази, издържа дълго време, натопено във вода.

Грижи:

Растението обича богата, добре отцеждаща се почва.
Поливайте периодично и подхранвайте, докато цветовете прецъфтят.
При по – мек климат калата може да остане в градината и през зимата, но трябва да се покрие с тор и слама, за да не премръзне.

Размножаване:

Бялата калиямного лесно се отглежда от семена или деление.
Семената се посяват пролетно време. Те се взимат от растението, чак когато вътрешността на цвета е станала жълта на цвят и е омекнала. Месото се отстраняват и се изваждат семената, след което се сушат. После се поставят в смесена почва и се покриват, но не плътно.Не трябва да се поставят на гъсто, защото се нуждаят от повече място за образуване на корените.
Размножава се и чрез резници, но само когато растението е в активна фаза. При отрязването използвайте остър нож или ножица. Поставете отрязъците на около 5 см.в големи сандъчета или саксии. Най – добре е да не засаждате растения с различен цвят на едно място, тъй като по принцип те цъфтят по различно време.
В градината се засаждат на място с частична сянка.Вирее и на сянка, примерно под дървета, но в този случай цъфтежът ще е ограничен.

Azalea Rhododendron

Азалия

Описание:

Това е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.
Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове.

Грижи:

Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 - 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове. 

Място:

В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване:

Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.

Съвет:

Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки. 

Zamia

Замия

Описание:

Замията
В декоративното цветарство се среща само видът Малка замия (Zamia pumila). Тя има къс (до10см) клубеновидно удебелен ствол и яркозелени кожести перести листа. Отделните листчета са едри и закръглени, по форма напомнят лъжица. Покрити са с дебел восъчен слой, който ги предпазва от изпарение на влагата, а освен това са и мъхести. Замията е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски представители, чиито цветове-шишарки трябва да се опрашат, за да се получат семена. В домашни условия замията цъфти изключително рядко, а за образуване на семена не може да става и дума. Качествата, заради които се отглежда, са на първо място красотата на листата и голямата й издръжливост. Расте твърде бавно, но при добро гледане с течение на времето може да достигне 1 м на височина и ширина.

е едно от най-редките растения на Земята. В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида. По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейство на саговите (Cycadaceae). Родът включва двайсетина вида голосеменни растения, които са изключително редки поради преклонната им възраст – историята им датира отпреди милиони години.

Грижи:

През лятото се полива умерено, като почвата се поддържа постоянно влажна, без да се допуска пресъхване. Излишната влага може да предизвика загниване на корените и пожълтяване на листата. През зимата се полива колкото да не загине от жажда. Замията изисква висока въздушна влажност, затова е добре често да се пулверизира и листата да се мият с топла вода. 

Място:

Растението е светлолюбиво, но трябва да се предпазва от пряко слънчево огряване. При излишно припичане листата пожълтяват. Освен това е и топлолюбиво – понижение на демпературата под 12 градуса може да го убие. Най-добре се развива при постоянна температура 18-22 градуса.

Размножаване:

Размножаването е чрез семена, които се продават от някои фирми, но, общо взето, това е занимание за хора, които харесват сложните задачи. Иначе е най-добре да се купи готово растение. Пресажда се веднъж на 4-5 години, тъй като расте и се развива много бавно. Почвата трябва да е хранителна и по-тежка: глинеста градинска пръст, листовка, добре прегорял тор и пясък в равни части. Саксията трябва да е добре дренирана.

Phoenix roebelenii

Рубелине

Описание:

Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени съндъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения. 

Грижи:

Трябва да поливате растението с филтрирана водя, като количеството е съобразено с възрастта и големината на палмата. Финиковата палма трябва често да се оросява. Тори се през периода на израстване на всеки 14 дена. Като всеки пустинен вид, палмата има дълги корени, които проникват на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да се забележи лесно – още на втората година корените на финиковата палма излизат през дупките на дъното на саксията. Това налага ежегодно пресаждане. 

Място:

По-младите растения предпочитат полусенчесто място, докато по-старите екземпляри се чувстват по-добре на светло, без обаче да са изложени на пряка слънчева светлина. През цялата година финиковата палма изисква температура от 18-25* C, но не близо да се държи в близост до отоплителни тела. Не обича сухия въздух. 

Размножаване:

Растението може да се размножава с отводи или издънки, но най-добре е да се използват костилки. Въпреки, че семената са твърди, те поникват за около два месеца. Подготвя се смеска от градинска почва, пясък, дървени стърготини и торф.Съдът може да се покрие с тъмна хартия, за да се запази влагата. Полива се редовно. Когато поотраснат растенията се засаждат в отделни саксии. Тези палми изискват високи, тесни и добре дренирани саксии. 

Dracaena

Драцена

Описание:

Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му моце да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри.

Грижи:

През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато. 

Място:

Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията.

Размножаване:

Използват се стъблени резници.