Hydrangea

Хортензия

Описание:

Хортензията е листопаден храст, който цъфти през май и юли в бяло, розово, синьо, лилаво. Образува коносовидни туфи с височина 1,20 - 1,80 см. и ширина - 1,80 - 2,40 см.
Листата са тъмно зелени, подобни на дъбовите. Те, както и цветовете, си променят цвета през сезоните. През есента стават сребристи или пурпурни. 
По - старите стебла се белят през зимата и отдолу се появява тъмно кафява кора.

Грижи:

Хортензията не обича изисква много грижи. 
Тя понася силно слънце до частична сянка.
Най - добре расте в богата, средно влажна, добре отцеждаща се почва. Киселинността и трябва да е с pH 6.5 - 4.5. 
Много важно за хортензията е да се поддържат влажни корените и. Това важи особено за храстите, засадени около дърветата.
Растението спи зимен сън и задължително се вкарва на закрито. През пролетта сутрешните студове лесно могат да унищожат цветните пъпки. Температурата в помещението не трябва да е под 10 градуса. Поливайте оскъдно. 

Размножаване:

Пресадете хортензията през пролетта. В началото поливайте всеки ден.

Съвет:

Брашняната плесен (причинена от гъбички) се появява по долната част на листата. Има сив цвят. По листата се образуват кафяви петна. Цветовете се деформират впоследствие. За да се премахне този проблем, трябва да се подобри циркулацията на въздуха в помещението. Често стеблата на растението се подуват и се разцепват. Листата опадват. За да се отстрани този проблем, растението грижливо трябва да се почисти и измие, и да се пресади в нова почва. Причинителят е червей. При много високи нива на натрий и калций в почвата, листата пожълтяват. Цветът на хортензията зависи от нивото на киселинност на почвата. Когато нивото на Ph е ниско, цветовете са сини. В неутрална почва цетовете са розови.

Ficus Benjamina

Фикус Бенджамин

 

Описание:

Най-често срещаното растение за дома. Може да го видим навсякъде от дома и офиса, до витрините на магазините.
Бенджамина е расте подобно на дърво с овални лъскави листа. В нашата стране е типично домашно растение, но в топли места се развива отлично и навън. Може да порастне доста голямо ако му се осигури подходяща саксия. Необходим е добър дренаж.
Може да расте заедно с други растения в една саксия, който покриват почвата, когато той израсте нагоре и долните листа опадат.
Най популярни са сортовете:
Бенджамин Golden King - с обагрени с жълто по краищата листа.
Бенджамин Midnight Lady - с тъмно зелени листа.
Бенджамин Naomi - с тъмно зелени листа накъдрени по краищата листа.
Бенджамин Samantha - с тъмно зелени листа и светло зелени ръбове на листата.
Бенджамин Starlight - с обагрени с бяло по краищата листа.

Грижи:

Поливане: Поливайте само когато горната почва е суха на пипане. Ако Бенджамина е в саксия в дома, трябва да повишите влажността на въздуха през зимата. Лесен начин, който не е най-добрия, е да поставите съд с вода на радиаторите и често да улверизирате листата с хладка вода. Най-доброто решение за случая е да поставите саксията върху подложка пълна с камъчета и вода. По този начин водата се изпарява и листата поемат от влагата. Внимавайте саксията да лежи на камъчетата, я не в водата, защото рискувате да загният корените.
Пресаждане: Сменяте саксията само когато корените се подават на повърхността и се постарайте да не ги разчупите по време на процедурата. Ако растението или саксията са прекалено големи, просто сменето почвата на повърхостта, за да добавите нови хранителни вещества. Те ще проникнат надули при поливанията.
Торене: Използвайте течен тор през пролетта и лятото до Септември и Октомври, приблизително на 15 дни, или според инструкциите на опаковката. Бенджамина също се нуждае от допълнително желязо за да подържа своя жив зелен цвят, затова добавете желязо на таблетки или с течния тор.
Запомнете, че преторяването не винаги води до добро.
Ако листата пожълтеят или се появят жълти петна, това може да означава липса на желязо. Ако симптомите са масови, опръсквайте листата с вода с добавен течен тор богат на зелязо.
Подрязване: През пролетта ще забележите много нови върхове. Отстранете тези, които изглеждат слаби или имат позълтели листа. Така растението ще съсредоточи силите си за здравите клонки.
Ще забележите бяла течност на отчупеното място. Това е каучуков сок от растението, който може да предизвика дразнене на кожата при някой хора. Не го пипайте или ако случайно се изцапате измиите добре под течаща вода.
Ако през зимата растението е изгубило доста от долните листа и расте само нагоре, подрежете върховете и така ще предизвикате по силно разклоняване и растеж на долните клонки.

Място:

Бенджамина се нуждае от много светлина. Поставете на добре осветено място, но избягвайте директно слънце. През лятото може да поставите на балкона, като отначало предпазвате от силното обедно слънце за да на изгорят листата от слънцето.
Както всички растения и фикуса се мъчи да се обърне към слънцето, за да предотвратите изкривяване обръщайте на 45° всеки път когато поливате.
Много е чуствителен на промяна на условията на гледане, така че при всяко местене или намаляване на светлината може да очаквате пожълтяване и опадане на листата. Също може да забави растежа си.

Размножаване:

Чрез връхни резници, семена и въздушни отводи.
В домашни условия чрез резници, поставени в вода. За да пусне по бързо корени, поставете в водата веднага след отрязването, преди да е засъхнал лепкавият сок, който потича след отстраняването от майчиното растение. 

Съвет:

Почиствайте листата на водна баня като покриете саксията с найлон. Може да ползвате мека къпра или гъба за целта. Ако го правите често ще имате растение с блестящи листа без да ползвате спрей за полиране на листата, който е вреден за растението понеже блокира малките дупчици по листата, през които растението диша.

Anthurium

Антуриум 

 Описание:

Антуриумът се отглежда предимно за направата на букети, но често се отглежда и като стайно растение. Понякога той се чувства по – добре в домашни условия, отколкото в оранжерия. Така той може да цъфти целогодишно. Отделните цветове издържат около 3-4 седмици.
Родът включва повече от 800 видов епитафни растения и лияни, разпространени в тропическите райони на Америка.
Родината на растението е Югозападна Колумбия и Северозападен Еквадор, където растението расте във високите влажни субтропични гори.
В превод от гръцки името на растението означава “цвете – храст”.
Това е епитафно растение с късо стебло и многочислени корени. Листата са продълговати, във формата на сърце, дълги до 25 см. Цветовете са силно декоративни, приличат на широко сърце, ярко червени или бели, по – рядко - розови. Плодовете имат ярко оранжев цвят. 

Грижи:

Температура: 18-24° С , през зимата – не по – малко от 15° С.
Поливане: Полива се с възможно най – мека (дъждовна) вода. Както азалията и въобще блатистите растения, антуриумът има нужда от реагираща на киселини почва, ето защо, ако водата, а която го поливате, съдържа варовик, листата ще пожълтеят. Поливайте повече пролетта и лятото, а през зимата – умерено.
Подхранване: Веднъж на 2-4 седмици през пролетта и лятото. По време на растежа се препоръчва да се добавя течен тор към водата.
Почва: Най – добре антуриумът расте в груба, хумусна почва, която пропуска добре водата.
Добре се развива и в готови смески. Добра комбинация е пръст, торф и пясък в съотношение (1:1:1), като се добавят малко дървесни кори и дървесен мъх.
Влажност: Обича високата влажност на въздуха.Често трябва да се пръскат листата.

Място:

Светлина: Антуриумът обича светлите места, не обича пряката слънчева светлина. 

Размножаване:

По - лесно е да се отделят малки екземпляри или отделни отводи, който почти винаги се вкореняват. Още по удобен е метода с въздушни отводи, където на стъблото бързо се образуват нови корени. 

Lilium

Лилиум

Описание:

Днес са известни повече от 2000 хибрида на Лилиума. Повечето от тях достигат височина, по-голяма от човешки ръст, цветовете им имат най-различна форма, багра (не са познати единствено сини и черни лилиуми) и размери (от 2,5 до 30 cm в диаметър). Съцветията са образувани от 6 до 20 тръбести цветове с дължина 7,5 cm. Венчелистчетата са извити нагоре, а в пазвите на листата се образуват малки луковички, чрез които растението може да се размножава. Някои видове цъфтят по 4 седмици в периода юни-септември.

Грижи:

Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж. Не бива да се прекалява, но и не трябва да се пропуска. Торенето е два пъти годишно - през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки.

Място:

Повишено внимание се изисква при поливането по време на растеж. Не бива да се прекалява, но и не трябва да се пропуска. Торенето е два пъти годишно - през март и през септември. През зимата луковиците си остават в земята. След 3 г. обаче трябва да се преместят на ново място. Лилиумите не се прекопават, а около стъблата им се слага добре угнил тор. На по-високите сортове е добре да се сложат подпорни пръчки.

Размножаване:

Лилиумът е луковично растение и се сади по принцип на средна дълбочина. Най-добре се хваща в периода март-април или наесен - през октомври-ноември. При засаждане дъното на саксията се посипва с едър пясък, корените се разпростират и между тях също се посипва пясък. Най-подходяща е умерено песъчливата пръст, богата на хумус. Добре е и да прибавите чернозем, примесен с листа. Растенията се поливат редовно и обилно и от време на време се поръсват с течен тор.

Zantedeschia aethiopica

Кала

Описание:

Това многогодишно растение е по – известно като кала.
Цветовете варират от розово, бледо кремаво, телесен цвят, пурпурно, жълто и оранжево.
Белите кали са много популярни заради тяхната изваяна елегантна форма.
Калата цъфти около 2 седмици.
Венчелистчетата са месести и лесно раними, затова трябва да се внимава, когато се цветята се транспортират или аранжират.
Това е старомодно, но много благодатно за отглеждане градинско цвете. Zantedeschia е кръстена на професор Zantedeschi, италиански физик и ботаник, а името аethiopica не е свързано директно с африканската държава. В стария свят с името Етиопия са се обозначавали южен Египет и Либия. Въпреки че калата на латински се нарича лилия, тя не е от този род. По – скоро се свързва с лилията като символ на чистота и изящество. Не случайно калата е много популярна като част от булченски букети.
Това е идеалното цвете за вази, издържа дълго време, натопено във вода.

Грижи:

Растението обича богата, добре отцеждаща се почва.
Поливайте периодично и подхранвайте, докато цветовете прецъфтят.
При по – мек климат калата може да остане в градината и през зимата, но трябва да се покрие с тор и слама, за да не премръзне.

Размножаване:

Бялата калиямного лесно се отглежда от семена или деление.
Семената се посяват пролетно време. Те се взимат от растението, чак когато вътрешността на цвета е станала жълта на цвят и е омекнала. Месото се отстраняват и се изваждат семената, след което се сушат. После се поставят в смесена почва и се покриват, но не плътно.Не трябва да се поставят на гъсто, защото се нуждаят от повече място за образуване на корените.
Размножава се и чрез резници, но само когато растението е в активна фаза. При отрязването използвайте остър нож или ножица. Поставете отрязъците на около 5 см.в големи сандъчета или саксии. Най – добре е да не засаждате растения с различен цвят на едно място, тъй като по принцип те цъфтят по различно време.
В градината се засаждат на място с частична сянка.Вирее и на сянка, примерно под дървета, но в този случай цъфтежът ще е ограничен.

Azalea Rhododendron

Азалия

Описание:

Това е удивително по декоративност и продължителност на цъфтене храстовидно растение. Цъфти и зиме и лете.
В продължение на няколко столетия са правени опити да бъде пренесена от родината й – остров Ява, но не е можела да издържи новите условия на живот в Европа. Едва през 1808 г. капитан Уелбанк донася богато цъфтящия храст от Индия и го предава в ботаническа градина недалече от Лондон. От него, чрез селекция и хибридизация с различни видове рододендрони в различни страни, са произлезли безбройното множество азалии.
Отглеждат се хибридните сортове заради красивите им цветове, които имат форма на звънче и са разположени по върха на клончетата. Те могат да бъдат прости или кичести и са обагрени в различни нежни тонове.

Грижи:

Азалията изисква хладно (16-17°), но светло място, запазено от преките слънчеви лъчи, редовно оросяване и подхранване. Почвата трябва да бъде с кисела реакция – рН 4 - 4,5, предпочита иглолистна или торф. Младите растения се пресаждат всяка година, а по-старите – на 2 – 3 години, в ниски и широки съдове. 

Място:

В диво състояние – на остров Ява и в Индия.

Размножаване:

Размножава се предимно с резници, чието вкореняване и отглеждане 2-3 години до цъфтежа е трудно при домашни условия. Затова се препоръчва да се набавят растения с гъста, правилна коронка, свежи листа и добре оформени цветни пъпки.
При добро отглеждане, азалията може да ви радва с цветовете си дълги години.

Съвет:

Не я преполивайте и не я оставяйте да се засушава! За увеличаване на цъфтежа, в периода от февруари до юли-август на три пъти се подрязват връхните пъпки на клонките. Веднага след като спре да цъфти, се оформя коронката, като се режат пречупените, изсъхналите, или растящите навътре и накриво клонки. 

Zamia

Замия

Описание:

Замията
В декоративното цветарство се среща само видът Малка замия (Zamia pumila). Тя има къс (до10см) клубеновидно удебелен ствол и яркозелени кожести перести листа. Отделните листчета са едри и закръглени, по форма напомнят лъжица. Покрити са с дебел восъчен слой, който ги предпазва от изпарение на влагата, а освен това са и мъхести. Замията е двудомно растение, т.е. има мъжки и женски представители, чиито цветове-шишарки трябва да се опрашат, за да се получат семена. В домашни условия замията цъфти изключително рядко, а за образуване на семена не може да става и дума. Качествата, заради които се отглежда, са на първо място красотата на листата и голямата й издръжливост. Расте твърде бавно, но при добро гледане с течение на времето може да достигне 1 м на височина и ширина.

е едно от най-редките растения на Земята. В природата се среща в някои райони на Мексико и в югоизточната част на Флорида. По външен вид напомня палма, но в действителност е от древното семейство на саговите (Cycadaceae). Родът включва двайсетина вида голосеменни растения, които са изключително редки поради преклонната им възраст – историята им датира отпреди милиони години.

Грижи:

През лятото се полива умерено, като почвата се поддържа постоянно влажна, без да се допуска пресъхване. Излишната влага може да предизвика загниване на корените и пожълтяване на листата. През зимата се полива колкото да не загине от жажда. Замията изисква висока въздушна влажност, затова е добре често да се пулверизира и листата да се мият с топла вода. 

Място:

Растението е светлолюбиво, но трябва да се предпазва от пряко слънчево огряване. При излишно припичане листата пожълтяват. Освен това е и топлолюбиво – понижение на демпературата под 12 градуса може да го убие. Най-добре се развива при постоянна температура 18-22 градуса.

Размножаване:

Размножаването е чрез семена, които се продават от някои фирми, но, общо взето, това е занимание за хора, които харесват сложните задачи. Иначе е най-добре да се купи готово растение. Пресажда се веднъж на 4-5 години, тъй като расте и се развива много бавно. Почвата трябва да е хранителна и по-тежка: глинеста градинска пръст, листовка, добре прегорял тор и пясък в равни части. Саксията трябва да е добре дренирана.

Phoenix roebelenii

Рубелине

Описание:

Финиковата палма е бързоизрастващо стайно растение, подходящо и за засаждане в дървени съндъчета. Въпреки, че в България финиковата палма е популярна само като стайно цвете, в пустинните местности на Северна Африка достига на височина до седеметажна сграда. Както всички палми, тя не образува дървесина, а стъблото й е сочно, тревисто и меко. Расте бавно, особено в първите години, като образува само няколко листа. Впоследствие долните листа окапват и основите им изграждат стъблото. Редовно цъфти с пищни златистожълти съцветия. Финиковата палма започва да плододава от шестата година. Тя обаче е двудомно растение. Женските и мъжките съцветия са на отделни растения. 

Грижи:

Трябва да поливате растението с филтрирана водя, като количеството е съобразено с възрастта и големината на палмата. Финиковата палма трябва често да се оросява. Тори се през периода на израстване на всеки 14 дена. Като всеки пустинен вид, палмата има дълги корени, които проникват на голяма дълбочина, за да търсят влага. В домашни условия това може да се забележи лесно – още на втората година корените на финиковата палма излизат през дупките на дъното на саксията. Това налага ежегодно пресаждане. 

Място:

По-младите растения предпочитат полусенчесто място, докато по-старите екземпляри се чувстват по-добре на светло, без обаче да са изложени на пряка слънчева светлина. През цялата година финиковата палма изисква температура от 18-25* C, но не близо да се държи в близост до отоплителни тела. Не обича сухия въздух. 

Размножаване:

Растението може да се размножава с отводи или издънки, но най-добре е да се използват костилки. Въпреки, че семената са твърди, те поникват за около два месеца. Подготвя се смеска от градинска почва, пясък, дървени стърготини и торф.Съдът може да се покрие с тъмна хартия, за да се запази влагата. Полива се редовно. Когато поотраснат растенията се засаждат в отделни саксии. Тези палми изискват високи, тесни и добре дренирани саксии. 

Dracaena

Драцена

Описание:

Нарича се още драконово дърво. Изключително издръжливо растение. Стволът му моце да достигне до 2-3 метра. Листата му имат кант в различни цветове: зелено, жълто, бяло и червено. Различните му сортове имат различни по форма и украска листа - тесни, на ивици, пъстри.

Грижи:

През топлите сезони се нуждае от средно количество вода, а зимата следва да се полива изключително рядко. От март до септември се тори непрекъснато. 

Място:

Обича светли или полусенчести помещения. Не обича силното слънце и теченията.

Размножаване:

Използват се стъблени резници.

Asparagus

Аспарагус

Описание:

Многогодишно висящо растение. Стъблото е изправено, високо до 150 см. Листата са видоизменени клонки (филокладии), които са дълги до 3 см и са събрани в снопче от 3 до 6 броя. Филокладиите заместват листата и чрез тях се осъществява фотосинтезата. Култивираните растения са ядливи, диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.

Грижи:

Трябва да се поддържа умерена почвена влажност. Поливайте винаги с вода със стайна температура. Не издържа на засушаване. От май до септември се тори всяка седмица. Растенията, внесени на топло през зимата, трябва да се торят и поливат на всеки две седмици

Място:

Вирее на полусянка с много свеж въздух. През периода на растежа се поддържа температура 20* C, а през зимните месеци - 12* C.

Размножаване:

Растенията се засаждат чрез разделяне на корена или чрез семена. Почвата около корените трябва да е добре примесена с течен тор и да е рохкава. Засадените семена се покриват с 4 - 6 см пръст. Пресажда се на всеки 4 години.

Iris

Ирис

Описание:

Тази група растения се характеризира с голямо видово разнообразие. Някои перуники достигат височина 1 м, но се срещат и джуджета. Голямото разнообразие е в обагрянето.
У нас най-често се отглеждат сортове от вида Ирис германика (Iris germanica). Листата имат форма на меч и се предпочитат много за букети и декорации. Коренищата са месисти и позволяват растението да бъде засадено и на по-сухи, дори каменисти почви.
Цветове на перуниките са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Те цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична. Ризомни са брадатите, голобрадите и качулатите ириси. Брадите ириси имат власинки по външните си венчелистчета. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата. Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета.

Грижи:

Когато се засаждат, те трябва да се разположат на разстояние един от друг (около 25 - 30 см.)
Ирисите от ризомната група изискват почва с добро отцеждане и ярко слънце. През няколко години ризомите им се разделят и така се размножават.
Ирисите от луковичната група се използват за изграждането на алпинеуми. Размножават се чрез луковици. Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
Те също виреят добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства. 

Място:

Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.

Размножаване:

Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.

Amaryllis

Амарилис

Описание:

Цветовете на амарилиса са невероятно красиви и обаятелни. Правилото е следното: колкото по-голяма е луковицата, толкова по-красив е цвета. От луковица с приблизителна обиколка към 22-28 сантиметра понякога може да се покажат два цвята с по три четири цветчета. Цветовете на Амарилиса варират от различните нюанси на розово до червени, жълти, оранжеви и бели. Наблюдават се и много многоцветни Амарилиси.

 Място:

Амарилиса се поставя на топло място и пряка слънчева светлина. Това се налага поради факта, че е нужна много топлинна енергия за развитието на лукувицата. Препоръчителна е температурата около 20 градуса по Целции. След като започне цъфтежа растението не бива да се излага на пряка слънчева светлина, защото цветовете ще опадат преждевременно. Докато цъфти го преместете на по-хладно място.

Засаждане:

Засаждането на луковицата трябва да стане в богата почва, която е пропусклива, тъй като тези луковици са доста склонни към гниене. Добре е почва смес от  добре прегоряла оборска тор или компост с градинска почва и перлит. Саксията, в която ще садите подберете, съобразно големината на луковицата, като е добре околовръст да има по 2-4 см. отстояние от ръба на съда. Добре е да бъде с дълбочина около два пъти диаметъра и , за да се разположат корените добре при растежа и да има достатъчно място за дренаж. Препоръчва се преди засаждането корените на луковицата да се накиснат за 12 ч. във вода, за по-добра адаптация и по-лесно вкореняване, но съществува опасност от   загниване на луковицата, ако я потопите във водата. Поставете я така, че само корените да са във водата , а луковицата да е над нея. При засаждането 2/3 от луковицата е в почвата , а 1/3 с острата част нагоре е над повърхността на почвата. Уплътнява се и се полива добре.  Поставя се на светло и топло място. Оптималната температура за поникването и развитието е 23-25°С. Добро място е   перваз на прозорец над отоплително тяло. Периода, до появяват а листата или цветоносното стебло се полива умерено до оскъдно, след пресъхване на горната част на почвата.

 Добре е след появата на листа и цветоносното стебло да започнете да подавате по-равномерно вода и на две седмици да подхранвате с комбинирана тор 20:20:20 /Мастербленд , Кристалон зелен/ при някоя от поливките. След отварянето на цветовете е добре да преместите саксията на място с по-ниска температура/15°-18°С/ за да се задържи по-дълго периода на цъфтеж. При нормални условия цъфтежа продължава до месец и половина - два. От една добра луковица е нормално да се появят по две до три цветоносни стебла с по 4-5 цвята. Когато сорта е по-високо стеблен намерете подходяща подпора за да стоят изправени стеблата. След прецъфтяване на всеки цвят той се отстранява, а след всичките и цветоносното стебло се изрязва до основата. Стеблото е кухо и при отрязването от него може да изтича слизест сок, което е съвсем нормално. С преминаването на цъфтежа грижата за растението не свършва, напротив точно сега се подготвя цъфтежът през следващия сезон.Саксията се поставя на много светло и слънчево място и продължава да се полива , дори малко по-обилно, тъи като вече има добре развити корени и подхранва през две седмици с балансирана тор. С това стимулирате образуването на повече листна маса, чрез която се храни луковицата.В края на лятото /края на август/, когато листата започват да пожълтяват намалява се подаването на вода и луковицата се подготвя за периода на покой. След окончателното разваляне на вида на листата, те се изрязват на 1-2 см над основата. Спира се поливането и саксията се оставя на по-хладно  и тъмно място, като почвата се оставя суха и така в продължение на поне 8 седмици до 10. След периода на покой, ако е необходимо се прехвърля луковицата в нова саксия/ когато е нараснала много и изисква по-голям съд/, като се внимава много да не се увредят корените и . Ако я оставате в същата саксия/ може до 3 години да остане в една и съща саксия/ само отстранете горен слой почва около три пръста и добавете нова, но отново една трета от луковицата да остане над почвата. Първата година при купуването на луковицата цъфтежа настъпва със седмица две по-рано в сравнение със следващите години.  
Луковицата може да се развива добре и в прозрачна ваза на чието дъно са насипани камани на пласт с височина   поне 10-12 см., заляти с вода. Луковицата се закрепва така щото само корените да са във водата , а луковицата да не я докосва. Съда отново трябва да бъде на топло и светло място, а нивото на водата да се поддържа постоянно и при доливането да се добавя разтворима тор /20:20:20/. Много често фирмите, търгуващи с луковици на амарилис предлагат заложени  луковици в стъклени  съдове за отглеждане без почва.
 

 

 

Narcissus

Нарцис

Описание: 

Растението цъфти от март до май в бяло, кремаво и жълто, но с правилните грижи може да ви зарадва с цветове и по-рано. Нарцисът е подходящ за отглеждане в саксия като стайно растение, за сандъчета на балкона, за цветни лехи и бордюри в градината.

Поливане:

Нарцисът в саксия не иска често поливане. Достатъчно е 1-2 пъти в седмицата, за да се чувства добре.

Място:

Сложете нарциса на някое светло или полусенчесто място. Цветето обича светлината, но в умерени количества. Не го излагайте директно на слънчевите лъчи.

Почва:

Нарцисът се нужда е от добре дренирана почва, защото иначе луковицата може да загние. Идеална за цветето е глинесто-песъчливата градинска пръст.

Размножаване и пресаждане.

Размножаването при нарциса става с помощта на луковици, които се садят на есен. Ако сте решили да прехвърляте цветето в градината, заровете луковиците на дълбочина 2 пъти на техните размери и на 10см една от друга. Ако слагате засаждате луковицата в саксия, изберете по-малък съд – дори да не е покрита цялата с пръст, това не е проблем.

 

Cupressus

Купресус

Описание: 

Вечнозелен дървовиден вид с максимална височина до 5м.Разпростира се на ширина до 2,5м. Листната маса е атрактивно зелена, мека, с лимонов аромат.

Температура: 

Умерена, зимата прохладна- минимум 8°С. От началото на май до края на август ,кипарса е добре да държите на открито, в сянка и с защита от течение. Горещият въздух от централното отопление е унищожителен за кипариса.

Място:

Нуждае се от ярка, разсеяна светлина, полусянка от прякото въздействие на слънцето, особено през лятото. През зимата за кипариса е нужно светло помещение. Ако през лятото е на открито (освен на северно изложение), то през зимата ще се наложи  да го поставите близо до южният прозорец, но само до горещото  пролетно слънце. При недостатъчна светлина, купресусът се изтегля и губи формата си, а при много светлина листата пожълтяват и се сипят.

Поливане:

Обилно през пролетта до есента. През зимата умерено. Купресусът не понася излишната вода и зле понася засушаването на почвата. Поливане: през зимата зависи  от температурата на помещението например, при температура от  8°С, ще се полива веднъж на 5-7 дни.

Проблеми на отглеждането
Пожълтели листа – от недостатъчно поливане, сухост на въздух, недостатъчно тор в почвата, излишен калции, т.т. полива се с твърда вода.
Кафяви връхчета на листата – най вероятно – сух въздух, от недостатъчно поливане,  недостатъчно тор в почвата, течение.
Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди. Напръскайте с разтвор на актелик

Crocus

Минзухар

Описание:

Минзухарите са едни от най-чаровните пролетни цветя, предвестници на хубавото и топло време. Подходящи са за отглеждане в градина и у дома. С минзухари ще внесете доза пролетно настроение вкъщи.

Легендите за появата на минзухара са няколко и идват от древногръцката митология. Едната гласи, че Крокус (латинското наименование на минзухара) бил красив младеж, който се влюбил в нимфата Смилакс. За известно време двамата били лудо влюбени и живели щастливо, но в един момент Смилакс се отегчила и задушила от завладяващата любов на Крокус. Нимфата поискала да се разделят, но тъй като Крокус не можел да я остави, той не спирал да я преследва. Тогава тя го омагьосала в красиво цвете, което да символизира неумиращата страст.
Друга версия на историята гласи, че боговете били толкова впечатлени от любовта и предаността на Крокус към Смилакс, че решили да ги дарят с безсмъртие. Така Крокус бил превърнат в минзухар, а до него растяла Смилакс, която била омагьосана в тис.
Минзухарът е цвете от семейството на перуниката. Има остри листа, подобни на трева, между които се прокарва стъблото му. На височина достига до 10см. Цъфти на пролет в жълти, оранжеви, бели, виолетови цветове. Има обаче и видове, които дават цвят и през есента.
Има над 80 вида минзухари, които може да се видят предимно на територията на Европа. Около 10 от тях са познати и у нас. По желание може да си отгледате пролетното цвете и вкъщи – подходящо е за лехи, алпинеуми, бордюри около пътеки и храсти, за сандъчета на терасата или пък в саксия вкъщи.
Място:
Тъй като минзухарът е свикнал да живее на открито, и то в месеците, когато зимата и пролетта се борят за надмощие, той не обича прекалено високите температури. Ето защо дръжте пролетното цвете в някоя по-хладна стая, но да е близо до пряка слънчева светлина. Слънчевите лъчи са причината минзухарът да дава повече цветове.
Размножаване
Минзухарът се размножава с помощта на луковици и семена. След като цветето прецъфти, извадете луковиците от почвата и ги сложете на сухо и сенчесто място за няколко дни. След това разделете майчината от дъщерните грудки и ги приберете на тъмно.
Сеитба
Градинарите съветват семената да се сеят на пролет, а луковиците – между септември и ноември.

Chamaedorea

Хамедорея 

Описание:

Представител на сем. Arecacea. Най - популярната за стайно отглеждане палма. Родината и е джунглата на Централна Америка - Мексико и Гватенала.
Сравнително нискорастяща палма, достигаща височина 2,5 м. и диаметър около метър. Стеблата са подобни на бамбук

Грижи:

Най - добра за растението е смес от равни части пръст и торф.
Идеалната температура за тази палма е 15 - 25 градуса.
Полива се умерено, а през зимата поливането се ограничава до минимум. Когато е много горещо листата трябва да се пръскат с вода. Прахта се почиства с влажна кърпа, за да може растението да диша.
Подхранва се с течна тор на 2 седмици. 

Място:

Лесно адаптиращо се към домашните условия растения. Вирее най - добре на полусянка до сянка. 

 

 

 

Primula

Иглика 

 

Описание:
Игликата цъфти през пролетта и среща се из горите, ливадите и слънчевите места на предпланинските и планинските области на страната. Лечебните отвари, приготвени от иглика, са много полезни при лечение на респираторни заболявания, нервни кризи и стрес.
Място:  В градината
Поливане: Умерено


За лечебни цели от игликата се използват:
Коренът и коренището  — Radix et Rhizoma Primulae.
Цветовете — Flores Primulae, както и листата на игликата — Folia Primulae.

Изсушени корени от иглика

Корените и коренищатасе изкопават в началото на лятото или през август, когато започват да увяхват листата, или рано през пролетта (февруари — март). Измиват се със студена вода и се сушат на слънце. Изсушената билка е със светлокафяв цвят, характерна миризма, слузест вкус.
Листата се берат по време на цъфтежа (април — май) или в края на цъфтежа. Сушат се на сянка.

Изсушени цветове от иглика

Цветовете се берат без дръжките в периода на пълно разцъфтяване и се изсушават бързо на сянка или в тъмно помещение, за да запазят естествения си цвят.  Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място.
Какви болести лекува игликата?
Безсъние - приготвя се отвара от иглика, валериан и жълт кантарион - пие се една чаша преди лягане.
Нервни кризи и стресови състояния - действа успокояващо.
Мигрена - по 2-3 чаши отвара дневно.
Уринарни инфекции - приготвя се отвара от корените - пият се 2-3 чаши дневно.
Кашлица - отвара от билката подпомага секрецията на храчки и облекчава сухата кашлица.
Подагра и ревматизъм - прави се кратко лечение с чай от иглика.
Пристъпи на паника - отварата от това растение регулира сърдечния ритъм и успокоява нервната система.
Начин на приложение:

Отвара от цветове - лъжица изсушена иглика се залива с кана гореща вода и се оставя за десетина минути.
Препоръчва се при настинки, придружени със суха кашлица.Нервни кризи,стресови състояния и безсъние.

Отвара от корени- лъжица нарязани на ситно корени се заливат с чаша гореща вода.
Сместа се оставя да ври за десет минути и се пие изстудена.
Подобрява работата на сърцето.

Вино от иглика - пресните цветове на билката се поставят в шише и се заливат с бяло вино. Оставят се за две седмици, след което сместа се прецежда.
Пие се по една глътка всеки ден. Препоръчва се при сърдечни проблеми.

Сироп от корени на иглика - една шепа пресни корени се накълцват на ситно, като преди това се измиват добре от пръстта.
Поставят се в шише и се заливат с мед, разтворен в малко вода. Сместа се оставя да престои 2-3 седмици.
Пие се по една лъжица всеки ден при дихателни инфекции.

Компреси - приготвят се от отвара.
Добри са при лечението на различни видове външни рани.

Oxalis

Детелина 

(цветето на щастието)

Описание:    
Оксалис депей, известен още като Растението на щастието или Железният кръст, е луковично растение, чиито луковици са около 5 см дълги и 3 см широки. Тъй като сравнително бързо образува нови луковици, ежегодно трябва да се прорежда и излишните булби да се отстраняват, за да не пречат на растежа и цъфтенето. При засаждане луковиците се заравят плитко - на 1 см дълбочина. Може и преди това да се потопят във вода, докато поникнат коренчетата им.
Грижи:

Оксалис депей предпочита обилно поливане и се чувства добре, ако почвата засъхва между отделните поливания. През активния период растението трябва да се наторява с универсални торови разтвори. След като спре да цъфти, в края на зимата, оксалисът се нуждае от почивка и преминава в период на покой. Първият признак за това е, че листата му започват да повяхват и лесно се откъсват от луковицата. Оставете оксалисът да увехне изцяло и го преместете на по-хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това цветето само ще започне да расте. Когато видите новите листенца, излизащи от луковицата, преместете събудилото се растение на светло и топло място. Започнете да го поливате и подхранвате.
Място:

Оксалисът може да се отглежда на открито от средата на май до първите есенни слани. Изберете му сенчесто, сухо и прохладно място. Имайте предвид, че не понася течение. Преди да изнесете растението навън, трябва да почистите луковиците от пръстта и да ги засадите в почва, богата на хумус.

Chrysanthemum

Хризантема

Описание:    
Хризантемата е едно от най - популярните и предпочитани саксийни цветя и цветя за отрязан цвят.
Грижи: 

Всяка добре отцеждаща се и аерирана почва е подходяща за хризантемата. Най - добре е ph - то да е между 6.0 и 6.5.
Поддържайте почвата влажна целогодишно. Използвайте мека вода. В периода на растеж поливането трябва да е обилно и да се намали в периода на цъфтеж. Оросявайте листата често.
През периода на растеж изисква обилно наторяване с препарат, съдържащ азот и калий.
Тъй като хризантемите стават високи до около 70 - 90 см., често те имат нужда от опора за стеблото.
За да се стимулира разклоняването на растението и увеличи цъфтежа, връхчетата на хризантемата трябва да се подкастрят.
Място: 

Хризантемата вирее на хладно на температури между 8 С и 12 С. Дръжте я на ярко осветено място с малко директно слънце. Идеалното място е източен или южен прозорец през зимата и зaпаден прозорец през лятото.
Размножаване: 

Пресадете през пролетта ако е необходимо. След прецъфтяването хризантемата може да се пресади в градината където тя ще се върне към естествените си навици на растеж. Резниците се засаждат директно в почвата