Iris

Ирис

Описание:

Тази група растения се характеризира с голямо видово разнообразие. Някои перуники достигат височина 1 м, но се срещат и джуджета. Голямото разнообразие е в обагрянето.
У нас най-често се отглеждат сортове от вида Ирис германика (Iris germanica). Листата имат форма на меч и се предпочитат много за букети и декорации. Коренищата са месисти и позволяват растението да бъде засадено и на по-сухи, дори каменисти почви.
Цветове на перуниките са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Те цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична. Ризомни са брадатите, голобрадите и качулатите ириси. Брадите ириси имат власинки по външните си венчелистчета. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата. Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета.

Грижи:

Когато се засаждат, те трябва да се разположат на разстояние един от друг (около 25 - 30 см.)
Ирисите от ризомната група изискват почва с добро отцеждане и ярко слънце. През няколко години ризомите им се разделят и така се размножават.
Ирисите от луковичната група се използват за изграждането на алпинеуми. Размножават се чрез луковици. Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
Те също виреят добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства. 

Място:

Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.

Размножаване:

Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.