Asparagus

Аспарагус

Описание:

Многогодишно висящо растение. Стъблото е изправено, високо до 150 см. Листата са видоизменени клонки (филокладии), които са дълги до 3 см и са събрани в снопче от 3 до 6 броя. Филокладиите заместват листата и чрез тях се осъществява фотосинтезата. Култивираните растения са ядливи, диворастящото растение са горчиви и не се употребяват за ядене.

Грижи:

Трябва да се поддържа умерена почвена влажност. Поливайте винаги с вода със стайна температура. Не издържа на засушаване. От май до септември се тори всяка седмица. Растенията, внесени на топло през зимата, трябва да се торят и поливат на всеки две седмици

Място:

Вирее на полусянка с много свеж въздух. През периода на растежа се поддържа температура 20* C, а през зимните месеци - 12* C.

Размножаване:

Растенията се засаждат чрез разделяне на корена или чрез семена. Почвата около корените трябва да е добре примесена с течен тор и да е рохкава. Засадените семена се покриват с 4 - 6 см пръст. Пресажда се на всеки 4 години.

Iris

Ирис

Описание:

Тази група растения се характеризира с голямо видово разнообразие. Някои перуники достигат височина 1 м, но се срещат и джуджета. Голямото разнообразие е в обагрянето.
У нас най-често се отглеждат сортове от вида Ирис германика (Iris germanica). Листата имат форма на меч и се предпочитат много за букети и декорации. Коренищата са месисти и позволяват растението да бъде засадено и на по-сухи, дори каменисти почви.
Цветове на перуниките са обагрени в лилаво, синьо, кремаво, бяло. Те цъфтят в края на пролетта и началото на лятото. Ирисите са разделени в две основни групи – ризомна и луковична. Ризомни са брадатите, голобрадите и качулатите ириси. Брадите ириси имат власинки по външните си венчелистчета. Голобрадите ириси имат гладки външни венчелистчета и ризоми, разположени под повърхността на почвата. Качулатите ириси нямат власинки, а удебелена част по външните венчелистчета.

Грижи:

Когато се засаждат, те трябва да се разположат на разстояние един от друг (около 25 - 30 см.)
Ирисите от ризомната група изискват почва с добро отцеждане и ярко слънце. През няколко години ризомите им се разделят и така се размножават.
Ирисите от луковичната група се използват за изграждането на алпинеуми. Размножават се чрез луковици. Около 4-5 години след засаждането не трябва да се вадят и/или разделят туфите.
Те също виреят добре на ярко слънце. Необходима им е песъклива почва с добри дренажни свойства. 

Място:

Изисква сухи, отцедливи почви и открити слънчеви места.

Размножаване:

Размножава се чрез разделяне на коренищата след цъфтежа.

Amaryllis

Амарилис

Описание:

Цветовете на амарилиса са невероятно красиви и обаятелни. Правилото е следното: колкото по-голяма е луковицата, толкова по-красив е цвета. От луковица с приблизителна обиколка към 22-28 сантиметра понякога може да се покажат два цвята с по три четири цветчета. Цветовете на Амарилиса варират от различните нюанси на розово до червени, жълти, оранжеви и бели. Наблюдават се и много многоцветни Амарилиси.

 Място:

Амарилиса се поставя на топло място и пряка слънчева светлина. Това се налага поради факта, че е нужна много топлинна енергия за развитието на лукувицата. Препоръчителна е температурата около 20 градуса по Целции. След като започне цъфтежа растението не бива да се излага на пряка слънчева светлина, защото цветовете ще опадат преждевременно. Докато цъфти го преместете на по-хладно място.

Засаждане:

Засаждането на луковицата трябва да стане в богата почва, която е пропусклива, тъй като тези луковици са доста склонни към гниене. Добре е почва смес от  добре прегоряла оборска тор или компост с градинска почва и перлит. Саксията, в която ще садите подберете, съобразно големината на луковицата, като е добре околовръст да има по 2-4 см. отстояние от ръба на съда. Добре е да бъде с дълбочина около два пъти диаметъра и , за да се разположат корените добре при растежа и да има достатъчно място за дренаж. Препоръчва се преди засаждането корените на луковицата да се накиснат за 12 ч. във вода, за по-добра адаптация и по-лесно вкореняване, но съществува опасност от   загниване на луковицата, ако я потопите във водата. Поставете я така, че само корените да са във водата , а луковицата да е над нея. При засаждането 2/3 от луковицата е в почвата , а 1/3 с острата част нагоре е над повърхността на почвата. Уплътнява се и се полива добре.  Поставя се на светло и топло място. Оптималната температура за поникването и развитието е 23-25°С. Добро място е   перваз на прозорец над отоплително тяло. Периода, до появяват а листата или цветоносното стебло се полива умерено до оскъдно, след пресъхване на горната част на почвата.

 Добре е след появата на листа и цветоносното стебло да започнете да подавате по-равномерно вода и на две седмици да подхранвате с комбинирана тор 20:20:20 /Мастербленд , Кристалон зелен/ при някоя от поливките. След отварянето на цветовете е добре да преместите саксията на място с по-ниска температура/15°-18°С/ за да се задържи по-дълго периода на цъфтеж. При нормални условия цъфтежа продължава до месец и половина - два. От една добра луковица е нормално да се появят по две до три цветоносни стебла с по 4-5 цвята. Когато сорта е по-високо стеблен намерете подходяща подпора за да стоят изправени стеблата. След прецъфтяване на всеки цвят той се отстранява, а след всичките и цветоносното стебло се изрязва до основата. Стеблото е кухо и при отрязването от него може да изтича слизест сок, което е съвсем нормално. С преминаването на цъфтежа грижата за растението не свършва, напротив точно сега се подготвя цъфтежът през следващия сезон.Саксията се поставя на много светло и слънчево място и продължава да се полива , дори малко по-обилно, тъи като вече има добре развити корени и подхранва през две седмици с балансирана тор. С това стимулирате образуването на повече листна маса, чрез която се храни луковицата.В края на лятото /края на август/, когато листата започват да пожълтяват намалява се подаването на вода и луковицата се подготвя за периода на покой. След окончателното разваляне на вида на листата, те се изрязват на 1-2 см над основата. Спира се поливането и саксията се оставя на по-хладно  и тъмно място, като почвата се оставя суха и така в продължение на поне 8 седмици до 10. След периода на покой, ако е необходимо се прехвърля луковицата в нова саксия/ когато е нараснала много и изисква по-голям съд/, като се внимава много да не се увредят корените и . Ако я оставате в същата саксия/ може до 3 години да остане в една и съща саксия/ само отстранете горен слой почва около три пръста и добавете нова, но отново една трета от луковицата да остане над почвата. Първата година при купуването на луковицата цъфтежа настъпва със седмица две по-рано в сравнение със следващите години.  
Луковицата може да се развива добре и в прозрачна ваза на чието дъно са насипани камани на пласт с височина   поне 10-12 см., заляти с вода. Луковицата се закрепва така щото само корените да са във водата , а луковицата да не я докосва. Съда отново трябва да бъде на топло и светло място, а нивото на водата да се поддържа постоянно и при доливането да се добавя разтворима тор /20:20:20/. Много често фирмите, търгуващи с луковици на амарилис предлагат заложени  луковици в стъклени  съдове за отглеждане без почва.
 

 

 

Narcissus

Нарцис

Описание: 

Растението цъфти от март до май в бяло, кремаво и жълто, но с правилните грижи може да ви зарадва с цветове и по-рано. Нарцисът е подходящ за отглеждане в саксия като стайно растение, за сандъчета на балкона, за цветни лехи и бордюри в градината.

Поливане:

Нарцисът в саксия не иска често поливане. Достатъчно е 1-2 пъти в седмицата, за да се чувства добре.

Място:

Сложете нарциса на някое светло или полусенчесто място. Цветето обича светлината, но в умерени количества. Не го излагайте директно на слънчевите лъчи.

Почва:

Нарцисът се нужда е от добре дренирана почва, защото иначе луковицата може да загние. Идеална за цветето е глинесто-песъчливата градинска пръст.

Размножаване и пресаждане.

Размножаването при нарциса става с помощта на луковици, които се садят на есен. Ако сте решили да прехвърляте цветето в градината, заровете луковиците на дълбочина 2 пъти на техните размери и на 10см една от друга. Ако слагате засаждате луковицата в саксия, изберете по-малък съд – дори да не е покрита цялата с пръст, това не е проблем.

 

Cupressus

Купресус

Описание: 

Вечнозелен дървовиден вид с максимална височина до 5м.Разпростира се на ширина до 2,5м. Листната маса е атрактивно зелена, мека, с лимонов аромат.

Температура: 

Умерена, зимата прохладна- минимум 8°С. От началото на май до края на август ,кипарса е добре да държите на открито, в сянка и с защита от течение. Горещият въздух от централното отопление е унищожителен за кипариса.

Място:

Нуждае се от ярка, разсеяна светлина, полусянка от прякото въздействие на слънцето, особено през лятото. През зимата за кипариса е нужно светло помещение. Ако през лятото е на открито (освен на северно изложение), то през зимата ще се наложи  да го поставите близо до южният прозорец, но само до горещото  пролетно слънце. При недостатъчна светлина, купресусът се изтегля и губи формата си, а при много светлина листата пожълтяват и се сипят.

Поливане:

Обилно през пролетта до есента. През зимата умерено. Купресусът не понася излишната вода и зле понася засушаването на почвата. Поливане: през зимата зависи  от температурата на помещението например, при температура от  8°С, ще се полива веднъж на 5-7 дни.

Проблеми на отглеждането
Пожълтели листа – от недостатъчно поливане, сухост на въздух, недостатъчно тор в почвата, излишен калции, т.т. полива се с твърда вода.
Кафяви връхчета на листата – най вероятно – сух въздух, от недостатъчно поливане,  недостатъчно тор в почвата, течение.
Червеният акар - смуче сок от долната страна на листата и ги оплита с финна паяжина. Отначало повредите изглеждат като жълти точки, а по-късно се забелязват големи петна. Листата пожълтяват, изсъхват и опадват. Сухият въздух стимулира бързото разпространение на червения акар. Всекедневното пулверизиране и често проветряване са предпазна мярка срещу червеният акар. Финните им мрежи стават видими, когато напръскате листата.
Мерки за борба: Ако забележите наличие на бели паяжини, ведната изолирайте нападнатото растение, измийте го на течаща вода и избършете нападнатите части на растението с тампон, напоен със спирт, водка или ракия. Можете да използвате и следния екологичен метод: Засегнатото растение се напоява обилно и се постава в прозрачен найлонов плик, завързан отгоре. След това се остава на топло и светло място. По този начин се развива висока влажност и акарите умират за 2-3 седмици. Ако няма подобрение напръскайте с инсектициди. Напръскайте с разтвор на актелик

Crocus

Минзухар

Описание:

Минзухарите са едни от най-чаровните пролетни цветя, предвестници на хубавото и топло време. Подходящи са за отглеждане в градина и у дома. С минзухари ще внесете доза пролетно настроение вкъщи.

Легендите за появата на минзухара са няколко и идват от древногръцката митология. Едната гласи, че Крокус (латинското наименование на минзухара) бил красив младеж, който се влюбил в нимфата Смилакс. За известно време двамата били лудо влюбени и живели щастливо, но в един момент Смилакс се отегчила и задушила от завладяващата любов на Крокус. Нимфата поискала да се разделят, но тъй като Крокус не можел да я остави, той не спирал да я преследва. Тогава тя го омагьосала в красиво цвете, което да символизира неумиращата страст.
Друга версия на историята гласи, че боговете били толкова впечатлени от любовта и предаността на Крокус към Смилакс, че решили да ги дарят с безсмъртие. Така Крокус бил превърнат в минзухар, а до него растяла Смилакс, която била омагьосана в тис.
Минзухарът е цвете от семейството на перуниката. Има остри листа, подобни на трева, между които се прокарва стъблото му. На височина достига до 10см. Цъфти на пролет в жълти, оранжеви, бели, виолетови цветове. Има обаче и видове, които дават цвят и през есента.
Има над 80 вида минзухари, които може да се видят предимно на територията на Европа. Около 10 от тях са познати и у нас. По желание може да си отгледате пролетното цвете и вкъщи – подходящо е за лехи, алпинеуми, бордюри около пътеки и храсти, за сандъчета на терасата или пък в саксия вкъщи.
Място:
Тъй като минзухарът е свикнал да живее на открито, и то в месеците, когато зимата и пролетта се борят за надмощие, той не обича прекалено високите температури. Ето защо дръжте пролетното цвете в някоя по-хладна стая, но да е близо до пряка слънчева светлина. Слънчевите лъчи са причината минзухарът да дава повече цветове.
Размножаване
Минзухарът се размножава с помощта на луковици и семена. След като цветето прецъфти, извадете луковиците от почвата и ги сложете на сухо и сенчесто място за няколко дни. След това разделете майчината от дъщерните грудки и ги приберете на тъмно.
Сеитба
Градинарите съветват семената да се сеят на пролет, а луковиците – между септември и ноември.

Chamaedorea

Хамедорея 

Описание:

Представител на сем. Arecacea. Най - популярната за стайно отглеждане палма. Родината и е джунглата на Централна Америка - Мексико и Гватенала.
Сравнително нискорастяща палма, достигаща височина 2,5 м. и диаметър около метър. Стеблата са подобни на бамбук

Грижи:

Най - добра за растението е смес от равни части пръст и торф.
Идеалната температура за тази палма е 15 - 25 градуса.
Полива се умерено, а през зимата поливането се ограничава до минимум. Когато е много горещо листата трябва да се пръскат с вода. Прахта се почиства с влажна кърпа, за да може растението да диша.
Подхранва се с течна тор на 2 седмици. 

Място:

Лесно адаптиращо се към домашните условия растения. Вирее най - добре на полусянка до сянка. 

 

 

 

Primula

Иглика 

 

Описание:
Игликата цъфти през пролетта и среща се из горите, ливадите и слънчевите места на предпланинските и планинските области на страната. Лечебните отвари, приготвени от иглика, са много полезни при лечение на респираторни заболявания, нервни кризи и стрес.
Място:  В градината
Поливане: Умерено


За лечебни цели от игликата се използват:
Коренът и коренището  — Radix et Rhizoma Primulae.
Цветовете — Flores Primulae, както и листата на игликата — Folia Primulae.

Изсушени корени от иглика

Корените и коренищатасе изкопават в началото на лятото или през август, когато започват да увяхват листата, или рано през пролетта (февруари — март). Измиват се със студена вода и се сушат на слънце. Изсушената билка е със светлокафяв цвят, характерна миризма, слузест вкус.
Листата се берат по време на цъфтежа (април — май) или в края на цъфтежа. Сушат се на сянка.

Изсушени цветове от иглика

Цветовете се берат без дръжките в периода на пълно разцъфтяване и се изсушават бързо на сянка или в тъмно помещение, за да запазят естествения си цвят.  Съхраняват се на сенчесто, проветриво и сухо място.
Какви болести лекува игликата?
Безсъние - приготвя се отвара от иглика, валериан и жълт кантарион - пие се една чаша преди лягане.
Нервни кризи и стресови състояния - действа успокояващо.
Мигрена - по 2-3 чаши отвара дневно.
Уринарни инфекции - приготвя се отвара от корените - пият се 2-3 чаши дневно.
Кашлица - отвара от билката подпомага секрецията на храчки и облекчава сухата кашлица.
Подагра и ревматизъм - прави се кратко лечение с чай от иглика.
Пристъпи на паника - отварата от това растение регулира сърдечния ритъм и успокоява нервната система.
Начин на приложение:

Отвара от цветове - лъжица изсушена иглика се залива с кана гореща вода и се оставя за десетина минути.
Препоръчва се при настинки, придружени със суха кашлица.Нервни кризи,стресови състояния и безсъние.

Отвара от корени- лъжица нарязани на ситно корени се заливат с чаша гореща вода.
Сместа се оставя да ври за десет минути и се пие изстудена.
Подобрява работата на сърцето.

Вино от иглика - пресните цветове на билката се поставят в шише и се заливат с бяло вино. Оставят се за две седмици, след което сместа се прецежда.
Пие се по една глътка всеки ден. Препоръчва се при сърдечни проблеми.

Сироп от корени на иглика - една шепа пресни корени се накълцват на ситно, като преди това се измиват добре от пръстта.
Поставят се в шише и се заливат с мед, разтворен в малко вода. Сместа се оставя да престои 2-3 седмици.
Пие се по една лъжица всеки ден при дихателни инфекции.

Компреси - приготвят се от отвара.
Добри са при лечението на различни видове външни рани.

Oxalis

Детелина 

(цветето на щастието)

Описание:    
Оксалис депей, известен още като Растението на щастието или Железният кръст, е луковично растение, чиито луковици са около 5 см дълги и 3 см широки. Тъй като сравнително бързо образува нови луковици, ежегодно трябва да се прорежда и излишните булби да се отстраняват, за да не пречат на растежа и цъфтенето. При засаждане луковиците се заравят плитко - на 1 см дълбочина. Може и преди това да се потопят във вода, докато поникнат коренчетата им.
Грижи:

Оксалис депей предпочита обилно поливане и се чувства добре, ако почвата засъхва между отделните поливания. През активния период растението трябва да се наторява с универсални торови разтвори. След като спре да цъфти, в края на зимата, оксалисът се нуждае от почивка и преминава в период на покой. Първият признак за това е, че листата му започват да повяхват и лесно се откъсват от луковицата. Оставете оксалисът да увехне изцяло и го преместете на по-хладно и тъмно място за около 3 месеца. След това цветето само ще започне да расте. Когато видите новите листенца, излизащи от луковицата, преместете събудилото се растение на светло и топло място. Започнете да го поливате и подхранвате.
Място:

Оксалисът може да се отглежда на открито от средата на май до първите есенни слани. Изберете му сенчесто, сухо и прохладно място. Имайте предвид, че не понася течение. Преди да изнесете растението навън, трябва да почистите луковиците от пръстта и да ги засадите в почва, богата на хумус.

Chrysanthemum

Хризантема

Описание:    
Хризантемата е едно от най - популярните и предпочитани саксийни цветя и цветя за отрязан цвят.
Грижи: 

Всяка добре отцеждаща се и аерирана почва е подходяща за хризантемата. Най - добре е ph - то да е между 6.0 и 6.5.
Поддържайте почвата влажна целогодишно. Използвайте мека вода. В периода на растеж поливането трябва да е обилно и да се намали в периода на цъфтеж. Оросявайте листата често.
През периода на растеж изисква обилно наторяване с препарат, съдържащ азот и калий.
Тъй като хризантемите стават високи до около 70 - 90 см., често те имат нужда от опора за стеблото.
За да се стимулира разклоняването на растението и увеличи цъфтежа, връхчетата на хризантемата трябва да се подкастрят.
Място: 

Хризантемата вирее на хладно на температури между 8 С и 12 С. Дръжте я на ярко осветено място с малко директно слънце. Идеалното място е източен или южен прозорец през зимата и зaпаден прозорец през лятото.
Размножаване: 

Пресадете през пролетта ако е необходимо. След прецъфтяването хризантемата може да се пресади в градината където тя ще се върне към естествените си навици на растеж. Резниците се засаждат директно в почвата